Модерните форми и процедури на пряката демокрация дават възможност на гражданите реално да участват в обществените дела и да решават важни проблеми на управлението. Ако при представителното управление се гласува за политици, които от името на народа вземат основните решения, то смисълът на пряката демокрация е във възможността гражданите да инициират обществен дебат и общонародно гласуване, на което да решат въпрос, който считат за важен. Употребата на пряката демокрация е гаранция за овластяване на гражданите.
Според Конституцията на Република България народът е единственият източник на държавната власт: “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция” (чл. 1, ал. 2 от Конституцията). Тази власт се упражнява от народа непосредствено чрез различните форми на пряката демокрация (референдуми и ГРАЖДАНСКИ инициативи) и представително - чрез органите на публичната власт (парламент, правителство, президент). Конституцията възприема като равнопоставени принципите пряката и на представителната демокрация като по този начин се отчитат тенденциите в повечето западни демокрации.
В същото време, Конституцията предвижда и важна гаранция за властта на народа: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет” (чл. 1, ал. 3). Това означава, че държавните институции, включително парламента, не могат да ограничават правото на гражданите да участват пряко в управлението на страната, а трябва да създават условия за пълноценно упражняване на това право.
Дебело подчертавам, че местната власт (кмет и/или общински съвет) не могат да ограничават правото на гражданите да участват пряко в управлението на общината, а трябва да създават условия за пълноценно упражняване на това право. Пряката демокрация дава възможност гражданите да упражняват пряко народния суверенитет.
Какво е Гражданска инициатива? Със закона са въведени и два изцяло нови института на пряката демокрация - националната и местната гражданска инициатива. Тези два института трябва да бъдат ясно разграничени от националната и местна народна инициатива за референдум. Основната разлика е в това, че гражданската инициатива е насочена към предизвикване на обсъждане и разглеждане на предложението от местен орган на властта, а не към провеждането на референдум.
Чрез местната гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината за решаване на въпроси от местно значение. Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
Законовата уредба на местната гражданска инициатива е аналогична на националната. Минималното законово изискване, за да е валидна местната гражданска инициатива подписката е за 51 подписа на граждани с избирателни права.
Основните разлики са по отношение на:
1) инициативният комитет се състои от 3 до 5 члена;
2) срокът за провеждане на инициативата и за събиране на подписи е до два месеца от провеждане на организационното събрание;
3) само граждани с постоянен или настоящ адрес в съответното място могат валидно да подпишат подписката;
4) срокът за внасяне на подписката в съответния местен или регионален орган на властта е два месеца от нейното стартиране;
5) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник.
Дебело подчертавам, че кмета и/или общински съвет, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник. Минималното законово изискване, за да е валидна подписката е за 51 подписа на граждани с избирателни права.
Хронология на Местна гражданска инициатива за отмяна на обявена обществена поръчка: „Приготвяне и доставяне на храна в готов вид“, разделена на две обособени позиции както следва: обособена позиция I - ”Приготвяне и доставяне на храна в готов вид за деца от 0 до 3 години и от 3 до 7 години, посещаващи детските заведения на територията на Община Ловеч.“:
14.04- Публикуване на обществена поръчка
20.04- Създаване на фейсбук група "Против въвеждането на кетъринговото хранене в ДГ в град Ловеч"
25.04- Одобряване на съобщение до медиите относно целите на групата и пътищата за постигането и
26.04- Изпращане на съобщение до местните електронни медии
26.04- Брифинг на зам.кмет Венцислав Христов
27.04- Официално становище на община Ловеч относно храненето на децата публикувано на сайта на община Ловеч
27.04- Създаване на местна инициативна група в зала 109 дом Преслав, одобряване на протокол, срок и бланка за събиране на подписи. Качени в публичното пространство непосредствено след края на събранието
28.04- Изпратени са документите към комисията за защита на личните данни
28.04- В Община Ловеч е входиран протокола от събранието, заедно със списъка на учредителите. Потърсена среща с кмета на Ловеч относно координиране местата за събиране на подписи и търсене на опит за диалог с местната власт.
28.04- Някой започва подписка ЗА кетъринговото хранене, разпространява се сред общински служители
03.05- Среща между представители на ИК, зам.кмет Венцислав Христов и кмет Корнелия Маринова. Опит за възпрепятстване на инициативата.
16.05- Внасяне на подписката в общината и общински съвет. Събрани са 918 подписа – 18 пъти повече подписи от необходимите 51 по закон.
С внасянето на подписката на 16.05.2016 г. в Община Ловеч и Общински съвет Ловеч започва да тече срока по чл. 52 ал. 2 от ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ - Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник. Това означава, че до 16.06.2016 г. кмета на община Ловеч и Общински съвет Ловеч са длъжни да разгледат направените предложения от местната гражданска инициатива да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник.
Тик-так, тик-так, времето тече и намалява срока за обявяване на решението от местната власт, независимо от всички процедурни и технически хватки, които властта използва за възпрепятстване на местната гражданска инициатива.
